сред блясъка тъжен-
на звездите!
Не ме оставяй сам-
сред нощите-със таз 
Луна-
огромна
омагьосваща 
и дивна!
Не ме оставяй сам-
с нежността и песента на щурците!
Че от детство съм
влюбен във тях,
и едва ли ще имам вина,
че потайно си ходя-
на малкия принц
във дворците...!
И ме няма при теб!!!
Та се питам, не върша ли грях,
че съм с тях-
във съня
и мечтите!!?
Светулка проблясва
и носи тъга!
Сова се дави
в дяволски
смях!
А..., защо ли притихна-
за миг-
песента на щурците?!

© Шани Всички права запазени